I.Общи положения
Чл. 1. Този кодекс

a.определя етичните норми и правилата за поведение, които служителите на КОЦ ВРАЦА следва да спазват.
b.има за цел да повиши общественото доверие в професионализма и морала на служителите на дружеството, както и да издигне неговия престиж.
Чл. 2. Дейността си служителите осъществяват , като:

а) добре познават и строго спазват законодателството в Република България, като съдействат за провеждането на политиката на лечебното заведение,основаваща се на принципа „В интерес на здравето на пациентите”.

б) спазват принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност.

в) в зависимост от функциите, които изпълняват, осъществяват действия, предлагат и вземат решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепват доверието в лечебното заведение.

г) извършват дейността си компетентно, обективно и добросъвестно, като се стремят непрекъснато да подобряват работата си в интерес на пациентите.

д) отнасят се любезно, възпитано и с уважение към всеки пациент, като зачитат правата и достойнството на личността и не допускат каквито и да са прояви на дискриминация.

е) не накърняват престижа на лечебното заведение не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот.

II.Взаимоотношения с пациентите
1.Персоналът (лекари, специалисти по здравни грижи, санитари и не медицински персонал) изпълняват задълженията си безпристрастно и непредубедено, като създават условия за равнопоставеност на разглежданите случаи и лица и правят всичко възможно обслужването за бъде достъпно за всеки, съгласно нормативната уредба.
2.Персоналът (лекари, специалисти по здравни грижи, санитари и не медицински персонал) изпълняват задълженията си основавайки се на следните ценности:
а) Професионална компетентност и отговорност;

б) Честност, човечност и милосърдие;

в) Добросъвестност

г) Тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото;

д) Неприязън към самонадеяността и самохвалството;

е) Вежливост към пациента и неговите близки;

ж) Психологичен подход към болния;

з) Толерантност към религиозни убеждения, етнически традиции, политически убеждения и политическа принадлежност;

и) Еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално положение;

3.Персоналът – лекари, специалисти по здравни грижи, санитари и не медицински персонал – действат в интерес на живота, физическото и психическо здраве на пациента и съдействат за социалната му адаптация;
4.Опазват данните и личната информация на пациентите, станали им известни при/ или по повод изпълнението на служебните им задължения.
5.Извършват лечебнодиагностична дейност законосъобразно, своевременно, точно, добросъвестно и безпристрастно.
6.Лекарите и специалистите по здравни грижи се произнасят по исканията на пациентите, като им предоставят цялата необходима информация с оглед защитата на техните права и интереси , при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
7.Лекарите и специалистите по здравни грижи отговарят на поставените въпроси от пациентите съобразно функциите, които изпълняват, като при необходимост ги пренасочват към друг медицински специалист, притежаващ съответната компетенция.
8.Лекарите и специалистите по здравни грижи информират пациентите относно възможностите за обжалване в случай на допуснати от администрацията и медицинския персонал нарушения или отказ за извършване на административна или лечебна услуга.
Чл. 3 Лекарят е длъжен да познава и спазва своите професионални правила и задължения, произтичащи от закона, Устава на БЛС и този кодекс.

Чл. 4 Лекарят не може да провежда изследвания, които биха навредили на психиката, достойнството и морала на пациента.

Чл. 5 Лекарят има право на професионална независимост и лична свобода за осигуряване на медицинска помощ и грижи за пациента при всички форми на упражняване на професията.

Чл. 6. Лекарят няма право да извършва лечебнодиагностични процедури без съгласието на пациента или близките му, освен при непосредствена заплаха за живота на пациента.

Чл. 7 Лекарят има право на свобода за лекуване на пациентите си без външно влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорност за това.

Чл. 8. Лекарят зачита правото на пациента да го информира за неговото състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за лечение, като при всички случаи поддържа духа, подкрепя вярата на болния и се грижи за душевното му спокойствие.

Чл. 9. Лекарят признава и защитава правата на своите пациенти така, както са посочени в Декларацията на Световната Медицинска Асоциация (Лисабон 1981) и се отнася с уважение към достойнството на човешката личност.

Чл. 10. Когато пациентът, поради непознаване на опасните последици на заболяването, отказва съгласие за необходимо лечение (напр. операция), лекарят по собствена преценка разяснява и неблагоприятната прогноза, ако не се проведе това лечение.

Чл. 11. Лекарят няма право по никакъв начин и повод да прекъсва живота на пациента.

Чл. 12. Лекарят трябва да извърши всичко възможно, неизлечимо болните да прекарат остатъка от живота си без болки и страдания.

Чл. 13. Лекарят е длъжен за установяване на настъпила смърт да използва всички критерии за сигурност на преценката съгласно правилата за добра медицинска практика.

Чл. 14. При вземане на тъкани и органи с цел трансплантация трябва точно да се спазват изискуемите критерии за констатиране на смъртта на донора. Ако пациентът приживе е изразил несъгласие за вземане на органи от неговия труп, то това мнение трябва да бъде уважено.

Чл. 15. Лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато състоянието или заболяването на пациента налага това.

Чл. 16. (1) Лекар консултант е лекар, извикан при болния от лекуващия лекар по негова инициатива или по предложение на самия болен или неговите близки за консултация.

(2) Консултантът получава от лекуващия лекар всички необходими сведения за болния и цялата налична документация. Заключението си консултантът съобщава на лекуващия лекар и на пациента и писмено документира в наличната медицинска документация в лечебното заведение.

Чл. 17. Професионалистът по здравни грижи трябва да използва всички научни и професионални познания, умения, опит и квалификация в полза на пациентите относно превенция и лечение на болести, рехабилитация и облекчаване на болката без да компрометира собствената си научна и професионална независимост

Чл. 18. Задължение на професионалиста по здравни грижи е да се грижи за пациента като създава лечебна среда, която подобрява колкото е възможно повече физическото и психо-социалното му състояние.

Чл. 19. При изпълнение на задълженията си професионалистът по здравни грижи трябва да се въздържа от всякакви действия , които могат да доведат до предположението, че той/тя:

– незаконно практикува професията;

– сътрудничи с непрофесионалисти;

– цели лична публичност или друга облага;

– манипулира или мами пациентите;

– участва в нелоялна професионална конкуренция.

Чл. 20. Професионалистът по здравни грижи избягва всяка злоупотреба, поради привилегированите си взаимоотношения с пациентите или клиентите и поради привилегирования достъп до тяхната личност, имущество, дом и работно място.

Чл. 22. Професионалистът по здравни грижи съблюдава конфиденциалността по отношение на личната информация за пациента и преценява внимателно споделянето на тази информация, съгласно нормативната уредба.

Чл. 23. Професионалистът по здравни грижи трябва да съблюдава за обема на работа и натовареността на своите колеги и да информира своевременно регионалната етична комисия когато установи злоупотреба с труда им или нарушение на нормите за здравословни и безопасни условия на труд.

III.Отношения между професионалистите по здравни грижи и лекарите
Чл.24. Професионалистът по здравни грижи трябва да следва с точност лекарските предписания и поддържа едновременно с това научната си независимост и професионалната си идентичност като равнопоставен член на терапевтичния екип.

Чл.25. Професионалистът по здравни грижи трябва да се въздържа от действия или коментари, които биха уронили честта и достойнството на съсловието.

Чл.26. Професионалистът по здравни грижи трябва да уведомява своевременно лекарите и съответно други отговорни лица и институции за всякакви промени и обстоятелства, които могат да поставят живота на пациента/клиента в опасност.

Чл.26. Професионалистите по здравни грижи съдействат за развитието на професията, прилагат и повишават стандартите на здравните грижи.

Чл. 27. Обществото дължи на професионалистите по здравни грижи уважение при изпълнение на професионалните им задължения и опазване на достойнството им.

IV.Лекарска тайна
Чл. 28. (1) Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента.

(2) Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.

(3) Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.

Чл. 29. Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени консултации.

Чл. 30. Когато повече лекари лекуват едновременно или последователно един и същ пациент, те помежду си са свободни от лекарска тайна, освен при мотивирано несъгласие на пациента.

Чл. 31. При използване на информация от медицинска документация за целите на научна и/ или преподавателска дейност данните и илюстрациите, които подлежат на задължителна тайна, могат да бъдат съобщени, ако гарантират анонимност на пациента. Не трябва да се допуска идентифицирането на пациентите от трети лица.

Чл. 32. Лекарят е задължен да дава информация за състоянието на своите пациенти на съответните институции в регламентирани от съществуващото законодателство случаи. В тези случаи лекарят се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.

V.Професионално поведение
Чл. 33. При изпълнение на професионалните си задължения лекарите и специалистите по здравни грижи са длъжни да:

1.Да участват, с висок професионализъм, безпристрастност и активност при разработването и провеждането на държавната политика в областта на здравеопазването, както и при изпълнение на взетите решения и приетите вътрешни правила на лечебното заведение.
2.Следват поведение, което поражда увереност в Управителя, чиято дейност подпомагат, че може да им се довери и да разчита на тях.
3.Не допускат лични и политически пристрастия да им влияят, като работят честно и безпристрастно.
4.Правят предложения пред Управителя , като предоставят цялата информация, отнасяща се до вземането на конкретно решение.
5.Спазват служебната йерархия.
6.Уведомяват незабавно органа, от когото е получено нареждането , в което очевидно се съдържа правонарушение, открито и честно поставят проблемите, с които се сблъскват в процеса на работа пред Управителя.
7.Противодействат на корупционни прояви и други неправомерни действия в лечебното заведение, като:
-не допускане да бъдат поставени във финансова зависимост или друга обвързаност с външни лица или организации.

-не искат и не приемат услуги, пари, облаги или други ползи които могат да повлияят на изпълнението на служебните им задължения, на техните решения или да нарушат професионалния им подход в лечебната дейност и по други съществени за дружеството въпроси.

-не изразяват лични мнения по начин, който може да бъде тълкуван като официална позиция на организацията, в която работят.

8. Опазват повереното им имущество с грижа на добър стопанин и не допускат използването му за лични цели.Своевременно информират Управителя за загуба или повреждане на повереното им имущество.

9.Използват данните и документите само за изпълнение на служебните задължения при спазване правилата за защита на информацията.

10. Спазват стриктно установеното работно време, както и сроковете за изпълнение на възложените им задачи.

Чл. 33. Независимо от своята специалност, квалификация или ангажименти, лекарят е длъжен да оказва спешна помощ на всеки болен, чието здраве и живот се намират в непосредствена опасност.

Чл. 34. Всеки лекар и специалист по здравни грижи в ежедневната си дейност се стреми да утвърждава собствения си и на съсловието авторитет, като дори извън рамките на професионалната си дейност се въздържа от постъпки и действия, които биха уронили честта или достойнството на професията.

Чл. 35. Лекарите трябва да следят стриктно използваните начини за информиране на пациентите и населението и да не допускат името, квалификацията и уменията им да се използват с рекламна цел.

Чл. 36. Да не допускат поставянето на рекламни материали , предназначени за разпространение сред медицинските специалисти, на места, достъпни за пациенти.

Чл. 37 Разпространение на рекламни плакати /постери/ на лекарствени продукти , които се отпускат по лекарско предписание , се допуска само на научни конгреси , симпозиуми и други мероприятия с научна цел, в които участват медицински специалисти.

VI.Лично поведение и взаимоотношения с колегите
Чл. 38 При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителите на КОЦ Враца следват линия на поведение, като:

1.не уронват престижа на лечебното заведение
2.не допускат на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави.
3.избягват конфликтни ситуации, а при възникването на такива целят преустановяването им , като запазят спокойствие и контролират поведението си.
4.спазват благоприличие и делови вид в облеклото, съответстващи на институцията , която представляват.
5.не участват в скандални прояви, които биха могли да накърнят престижа на лечебното заведение, в което работят.
6.нямат право да упражняват дейности, посочени в законодателството като несъвместими с техните задължения и отговорности, както и да получават доходи от такива дейности.
В отношенията с колегите си:

– проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, накърняващо достойнството и правата на отделната личност.

– уважават мнението на колегите си и се съобразяват с правото им на личен живот.

– при възникнали проблеми с колеги, търсят намесата на прекия си ръководител или на Управителя на дружеството

Чл. 39. Лекарят трябва да спазва принципите на Декларацията от Женева, утвърдена от Световната медицинска асоциация.

а) Колегиалността е основен дълг, който трябва да се спазва, като се уважават интересите на болния.

б) Забранено е да се оклеветява колега, да се злослови за него и да се разпространяват обвинения от естество да му навредят при упражняване на професията.

в) Професионални и лични разногласия между лекари не могат да бъдат предмет на публични полемики.

Чл. 40. Лекарят трябва да се държи към своите колеги така, както би искал да се държат с него.

Чл. 41 Недостойно е лекар да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата лечебна дейност или чрез изказвания срещу неговата личност. Интересът на болния, както и колегиалността изискват доверие в отношението между лекуващите лекари.

Чл. 42. Лекарят е длъжен да дава мотивирана обективна преценка за своите сътрудници при издаване на характеристики.

VII.Конфликт на интереси
1.Служителите нямат право да участват в обсъждането, подготовката, вземането и изпълнението на решения, които те , или свързани с тях лица съгласно §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси/ изм. Д.В.бр. 97 /2010г. , в сила от 10.12.2010г./ , са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнение в тяхната безпристрастност.
2.При възлагане на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните им задължения и частните им интереси , служителите са длъжни своевременно да уведомят началника на отделението или Управителя.
3.Служители, на които станат известни факти и обстоятелства за възникнал конфликт на интереси в лечебното заведение, са длъжни да уведомят Управителя.
VIII.Други разпоредби
1.Етичният кодекс подлежи на задължително спазване от всички служители в КОЦ ВРАЦА , като при всяко нарушение на установените в него правила ще бъде разглеждано като основание за търсене на отговорност съгласно Кодекса на труда , а при нарушения, предполагащи финансови злоупотреби Управителят уведомява компетентните органи.
2.Този кодекс , следва да се доведе до знанието на всички служители за сведение и изпълнение, като запознаването с неговото съдържание се удостоверява лично от служителя срещу подпис.
3.При първоначално встъпване в длъжност , началник отделението или старшата медицинска сестра са длъжни да запознаят служителя с разпоредбите на този кодекс в едноседмичен срок от встъпването.
КРЕДО НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ КОЦ ВРАЦА

Ние се отнасяме с уважение един към друг при предоставяне на грижи за пациентите.

Ние сме отговорни за нашите действия.

Ние сме учтиви, вежливи и професионални в нашите взаимни отношения.

Ние говорим ясно, слушаме внимателно и използваме подходящи думи, тон и език на тялото.

Отнасяме се с толерантност към всички и говорим на правилен български език.

Предоставяме навременна информация и помощ един на друг.

Ние ценим различните мнения и търсим съдействие при вземане на решения.

Ние ценим и признаваме ролята, професията и приноса на всеки един от нас.

Ние осъществяваме конструктивен диалог и разрешаваме конфликтите с респект.

Ние уважаваме поверителността на личната информация.

Ние се извиняваме за грешките си и се учим от тях.