РАБОТНО ВРЕМЕ

 от 07:30 ч. до 15:00 ч.

тел. 092/ 66-00-90

Психолог-консултант: Мария Костова

09.ІХ.2010 година – откриване на Центъра за социална адаптация и рехабилитация на пациенти с онкологични заболявания и техните близки

МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ ЦЕНТЪРА С ПОМОЩТА НА ОБОЗНАЧЕНАТА УКАЗАТЕЛНА ТАБЕЛА В ДВОРА НА БОЛНИЦАТА СРЕЩУ ШАДРАВАНА.

ЕДНА ОТ ДЕЙНОСТИТЕ НА ЦЕНТЪРА Е РАБОТА В ГРУПА В ПРИСЪСТВИЕТО НА ПСИХОЛОГ- КОНСУЛТАНТ.

ИЗПОЛЗВАТ СЕ ТРЕНИНГОВИ И ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ТЕХНИКИ

Целта на психо-социалната помощ е осигуряване на възможно най-високо качество на живот на болния и близките му. В центъра на вниманието е човешкото същество, неговата личност и субективни чувства. Възможността да се повлияе на тяхното психично и соматично състояние, на емоционалните им преживявания, чрез промяна на личността към по-рационално и положително мислене, засилване на надеждата им, повлияването на качеството им на живот, приспособяване към онкологичното заболяване, справяне с тревожността, депресията чрез прилагането на психотерапевтични методи и подходи.

     Засилването на надеждата при раково болните и качеството им на живот често е обсъждано в литературата. Диагнозата “рак” означава изпитване на несигурност.

Надеждата е свързана с бъдещето и с очакванията, свързани с чувството на щастие. Надеждата може да допринесе за благополучието, лечението и оцеляването на раково болните. Целта на психо-консултативните методи и на психотерапевта е индивидът да бъде подпомогнат да се справя с преживяванията, свързани с болестта и страданието. Поддържането надеждата и избягването на безнадеждността е основна задача на терапевтичния екип. Ако болният е обграден с атмосфера на надежда и вяра, тогава самото преживяване на надеждата се засилва. От значение е непрекъснатия контакт с него.

Теорията на надеждата, основана на работата с онкологично болни пациенти, се опира на дефиницията, че надеждата е динамично качество на личността, с ориентация в бъдещето и включва активно участие на личността, отнася се до другите и се свързва с изходи от ситуациите, които имат значение за индивида. Надеждата е продължително състояние, което може да се изменя.

 

Тя се променя в зависимост от това какво се случва на и около личността и се видоизменя непрекъснато през живота. Надеждата може да бъде изгубена при изпитване на твърде много страдание. Друга нейна характеристика е, че е с афективна и когнитивна природа.

Убежденията, емоционалните преживявания вероятно играят голяма роля, защото надеждата е чувство. В контекста на преживяване на раково заболяване надеждата бива засегната от изпитването на несигурност и от емоционалните преживявания. Преживяването на очаквания, цели и възможност за избор и разбирането на факта, че бъдещето е възможно могат силно да повлияят надеждата. Изследванията показват, че раково болните искат да получат повече информация за болестта и за последиците от нея.

В литературата се описват редица стратегии за засилване на надеждата. Те трябва да са насочени към следните области:

1. Вяра в себе си и собствените способности / изпитване на доверие, виждане на възможности/.

2. Емоционални реакции /надеждата се поражда от вътре, тя е чувство/.

3. Взаимовръзки с другите /семейство, приятели и колеги/.

4. Духовни убеждения и ценности /духовност, вяра/.

5. Активно включване /предприемане на действия, мотивация/

6. Утвърждаване на бъдещето / ориентация в бъдещето, важни изводи от ситуацията, поставяне на цели, избор/.

ГРУПОВА ТЕРАПИЯ

ЦЕЛИТЕ на груповата работа са основен структурен компонент, тъй като се отнасят пряко до реализирането на груповия процес. Те са мисленото планиране в бъдещето. Необходимо е тяхното разграничаване във времето и пространството и най-често се разделят на близки и далечни.

Към близките цели в груповата работа се отнасят:

– Повишаване на способността за усещане, възприятие, увеличаване на сензитивността на личността към себе си, към другите, към проблемите на обществото;

– Повишаване адекватността на самооценката и оценката за поведенческите изяви, като на тази основа – формиране на висока, стабилна самооценка;

 

Най–малко веднъж на седмицата се срещат шест до осем души от един до два часа и седят около кръгла маса с психолог или психотерапевт.

В групата действат няколко механизми промяната. Членовете на групата се подпомагат от фактори на алтруизъм /да помагаш на другите/, катарзис, сплотеност на групата, универсалност и екзистенциални фактори.

 

Техники на груповата работа

1. Групова дискусия – обсъждане на спорен въпрос, мнение, позиция в процеса на непосредствено общуване, разграничават се на:

– тематична – обсъждане на значима за групата тема;

– биографична – споделяне на собствен опит;

-интеракционна – под формата на взаимоотношения;

2. Игрови методи на работа – включват се сюжетно – ролеви, дидактически, имитационни, делови, организационно-действени и т.н. игри и техники.

3. Методи, насочени към развиване на социална перцепция- вербални и невербални техники.

4. Методи на телесната терапия – релаксация, дихателни упражнения, източни техники и т.н.

5. Медитативни техники – автосугестия, групова сугестия и др

Груповият ръководител помага в началото да се преодолеят задръжките. Той изяснява предпоставките за групова терапия:

–         дискретност на участниците спрямо външни хора;

–         концентрация върху проблемите   на чувствата;

–         всичко, което човек чувства и мисли, трябва да го разкаже;

Членовете на групата първоначално разказват свободно и без принуда нещо за себе си и проблемите си. Така се развива разговор за психичните проблеми, които участващите асимилират и ги кара да вземат отношение.

Участващите сами поемат психотерапевтична функция (положително отношение, изясняване чувствата на другите членове). Това не означава, че груповият ръководител е излишен. Той трябва да води разговорите в необходимата посока (да напомня на членовете, че не трябва да говорят да ежедневни случки, за времето и т.н.). От друга страна, ако “поеме нещата в свои ръце”, ще разруши очакванията на групата – в крайна сметка групата трябва сама да е активна. При това групата развива тънко чувство за това, до каква степен може да натоварва с отношението си някой от своите членове. Когато се достигне крайното натоварване на един от членовете й, груповият интерес се насочва към проблемите на друг член. Естествено психологът или психотерапевтът спира нещата, за да защити единичния от психически наранявания – това му е задължение според висшата нормала.

 

За всеки, вземащ участие, първото голямо облекчение е да вижда, че другите хора имат подобни проблеми. Това облекчение поощрява изказването на личните конфликти. Освен това с разбирането на групата се понасят по-лесно симптомите.

 

Груповата терапия, трябва, разбира се, да има психотерапевт. Една група не може да се води ефективно, ако се прави разлика между психотерапевта и умиращия пациент. Терапевтът ще може да води групата успешно само ако осъзнава, че има само ние, които сме смъртни и ще срещнем смъртта. Водещи също са членовете на групата и трябва да споделят тревогите и страховете си. Това, което терапевтът трябва да понесе, е голям товар и се нуждае от поне няколко месеца подготовка и обучение, преди да овладее собствения си ужас от смъртта, така че да може да работи ефективно.

Важно е да се приеме, че това е група за живеене, а не за умиране. Още по – важен е фактът, че откритото сблъскване с темата за смъртта позволява на много пациенти да постигнат начин за съществуване, който е дори по-богат от този, воден от тях преди заболяването. Много пациенти споделят примери за драматична промяна на жизнената им перспектива.

 

Те успяват да приемат тривиалните неща като тривиални, да добият чувства за контрол, да спрат да правят нещата, които не искат да правят, да комуникират по-открито със семействата и приятелите си и да живеят изцяло в настоящето, вместо в миналото или в бъдещето. Много от тях споделят, че като са се справили със страха от смъртта, са се справили и с другите страхове, свързани с унижение или отхвърляне. Отделяйки вниманието си от тривиалното в живота, можем да усетим и оценим по – пълно първичните фактори в своето съществуване: смяна на сезоните, падащите листа, изгряващото слънце, последната пролет и преди всичко любовта към другите. Много често чуваме пациентите да казват:” Защо трябваше да чакаме досега, защо трябваше да се разболеем от рак, за да ценим ценното в живота?”

 

 

Впечатленията от груповата терапия са, че тази форма на лечение на онкологично болни пациенти има голям терапевтичен ефект. Груповата терапия е ключова система за помощ на много пациенти като им се дава възможност да се справят по-ефективно с огромния стрес, който неизменно съпътства рака.

Направени са проучвания за влиянието на психологичните фактори за началото на рака, за неговото протичане и за ефекта от психотерапията върху развитието на рака.

   Психологичните грижи имат две важни функции – могат да повлияят развитието на рака и продължителността на оцеляването.

 

 

 

При срещите по време на терапията се обсъждат следните теми:

1. Запознаване на членовете на групата с психолога и по между си.

2. Даване на възможност на всеки да сподели своите проблеми и да разкрие своето емоционално и психично състояние и правото да не ги споделя ако не иска.

3. Даване на информация посветена на здравето, за храната, за физическото натоварване, за сексуалния живот и всички други проблеми произтичащи от заболяването.

4. Справяне със заболяването. Обясняване и признаване, че заболяването в действителност води до несигурност, инвалидност и страдание.

5. Обсъждане на методи и похвати за решаване на проблемите.

6. Използване опита на другите за решаване на конкретни проблеми.

7. Обсъждане на най – честите проблеми и начините за справяне с тях:

–         самота и изолация,

–         тревожност и страх,

–         поддържане на настроението с помощ от обществото,

–         отношенията между пациентите, сестрите и лекарите,

–         промени във външния вид,

–         сексуалност и лични контакти,

–         общо настроение,

–         комуникации,

–         отчуждение,

–         депресия.

 

8. Обсъждане на техники за управление на стреса и осъзнаване на стреса и напрежението. Обучение по техники за релаксация, защото естественото състояние на човека не е тревогата, страха, омразата, безпокойствието за утрешния ден. Естественото състояние на човека е да бъде радостен и щастлив, да се радва на малките неща в живота – изгрева на слънцето, цъфналото цвете, песента на птиците, свежестта на въздуха. Кога за последен път човек е изпитвал тези усещания?

Човекът, като част от природата не е само физическо тяло, той е нещо много повече – съзнание, дух, ум.

Природата е разумна и има своите неумолими закони и когато човек върви срещу тях се разболява и страда. Затова трябва да живее в хармония с нейния ритъм и закони.

НЕКА ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО – В ИМЕТО НА ЖИВОТА!

     Нека бъдем партньори в лечението, като се подкрепяме взаимно, да прогоним безверието и самотата. Нека всеки да знае, че не е сам в страданието си и битката срещу болестта. Заедно сме по–силни, заедно в името на живота!

Знайте, че ракът често може да бъде излекуван и е възможно да живеете и с него по един приемлив начин.

 

„Докато не се предава човек, той струва повече от съдбата си.”

„Там където има живот, там винаги трябва да има и надежда.”

                                                                               Ремарк